Докъде е възможно да се разпрострат границите на столицата ни? Строителството на нови жилища в южните части и около бул. Витоша не стихва. Именно там са концентрирани и множество бизнес сгради.
На този фон общината работи усилено върху изработването на "визия за София" за 2050 г. Районът, в който хората избират да живеят, много често зависи от това доколко има удобен транспорт в квартала.
Това, което пък привлича гражданите към южните квартали на столицата, е може би възможността за автомобил, тъй като в центъра проблемът с паркирането е голям.
Изчисленията сочат, че в определени квартали, които са доста атрактивни, какъвто е например "Манастирски ливади", би следвало да има много повече площ, отколкото живущи. Т.е. има свободни апартаменти. А това означава, че или много от хората не са се регистрирали, или наистина тенденцията е такава.
Инфраструктурата е на ръба, дори е крайно недостатъчна. Непосилно е за столицата ни да обслужи население на двойно по-голяма площ. В момента има тенденция на разширяване на града на юг по хълмовете към Бистрица, което обаче не е устойчива тенденция, тъй като те няма как да бъдат обслужени.
Възрастните хора на над 65 години са концентрирани в и около централната градска част, докато децата между 0 и 14 години са съсредоточени предимно в кварталите, в които живеят преобладаващо представители на малцинства - „Филиповци“, „Факултета“ и „Христо Ботев“. „Манастирски ливади“, „Драгалевци“ и териториите по протежението на бул. „Симеоновско шосе“ също имат сравнително по-младо население от останалите квартали в града.
50% от жителите с висше образование избират територии за живеене на юг и югоизток от центъра на града, както и по-отдалечените квартали като „Манастирски ливади“, „Бояна“, „Драгалевци“, както и „Младост“ и „Дружба“.